Количка

0 артикула
Вижте всички статии

Синьо за момче, розово за момиче. А може би не

Синьо за момченце и розово за момиченце - колкото и старателно да избягваме, рано или късно влизаме в това клише. Колкото и да се стараем да внасяме цветово богатство в ежедневието на децата си, особено в облеклото, рамката е твърде ясно дефинирана. Самите те започват да определят розовото и целия спектър от червено до лилаво като “момичешки” цвят, а синьото като “момчешки” и отказват да прекрачват условната граница. И изведнъж прането престава да се дели на бяло и цветно, а на бяло, цветно, синьо или розово/червено. Вещите от ежедневието са подчинени на тази лишена от каквато и да било житейска логика дихотомия.  

 

Затова вероятно ще се изненадате да научите, че само преди стотина години е било точно обратното и синьото се считало за женствен цвят, а розовото било по-популярно сред мъжете.  

 

Тази концепция има своето обяснение назад в историята, в годините, когато цветовете изобщо не са имали каквото и да било отношение към пола. И момиченцата, и момченцата били обличани в бяло. Изборът бил съвсем очевиден. Това бил най-лесният за почистване цвят. Освен това носели своеобразни рокли. Децата започвали да носят други цветове, както и дрехи, типични за съответния пол като ризи, панталони, поли и т.н., едва след 6-7-годишна възраст.   

 

Разделението по цветове било непознато до средата на XIX век. По това време за гардероба на малчуганите стават типични по-светлите нюанси и пастелните тонове. Десетилетия по-късно розовото и синьото излизат на сцената, но не по начина, по който сме свикнали да ги възприемаме днес. синьото било цветът на момиченцата, а розовото - на момченцата. Теориите, които обясняват това, изобилстват през годините. Най-правдоподобната от тях е, че синьото се свързва с Дева Мария, която в католическите изображения и икони носи синя кърпа на главата или синя наметка. Розовото пък клони към червеното, което е смятано за цвят на силата и мъжеството.   

 

В края на XIX и началото на ХХ век майките на синове били съветвани да ги обличат в по-мъжествен цвят като розовото, за да пораснат мъжествени и силни. За момиченцата се препоръчвала по-женствена алтернатива като синьото. В началото на Втората световна война, без конкретна причина или обяснение, цялото това възприятие се обърнало на 180 градуса. Розово за момиченце и синьо за момченце се превърнало в новата пазарна мантра. През следващите години пропастта между розовото и синьото става толкова дълбока, че разделението обхваща не само дрехите, но и играчките, аксесоарите, бебешките колички и всичко, свързано с новороденото и какво ли още не. А догмата е до такава степен вкоренена в масовото възприятие, че съдим за пола на бебето по цвета на количката, без дори да ни хрумне да попитаме.   

 

Ние от Pink & Blue обичаме и розовото, и синьото, но не обичаме да делим децата по цвят. Затова всеки път, когато това е възможно, ще ви предлагаме алтернатива. В жълто, в зелено, в сиво, в оранжево, в каки, в бордо, във всички цветове, които текстилната индустрия предлага.   

 

Добре дошли при нас!

 

Автор: Биляна Константинова

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари

Нови продукти