Количка

0 артикула
Вижте всички статии

За полите и панталоните: Любопитни факти от историята на детските дрехи

снимка за статия със заглавие За полите и панталоните: Любопитни факти от историята на детските дрехи

 

Панталоните са мъжки дрехи, а полите - женски. Това го знаят дори малчуганите в детската градина и още от съвсем малки с категоричност отстояват правото си да носят дрехи, които съответстват на техния пол. В исторически план, това стриктно разделение при облеклото на малките деца е сравнително ново, на има-няма век.

 

Преди началото на XX век в Европа дрехите на новородените и малките деца си приличали по едно, и то е, че между тях нямало никаква разлика по полов признак. И момиченцата, и момченцата са обличани в дълги и свободно падащи бели роби, прибрани около врата. С порастването и пропълзяването дължината на тези роби постепенно се скъсявала.

 

От съвременна гледна точка може и да изглежда сякаш момчетата са били обличани в “женски” дрехи - в поли, рокли и т.н. Истината обаче е друга - хората от онези векове смятали, че обличат децата в дрехи, които са подходящи за малки деца.

 

Трябва да признаем, че това е изключително практично от гледна точка на преобличането и свободата на движенията. Освен това тогава не ги е имало удобните пелени за еднократна употреба, така че поддържането на хигиена е също е било значително улеснено. Днес искрящите бели роби са запазили ритуална стойност. Те са официалното облекло на бебетата и малките деца, независимо от техния пол, по време на кръщене и в церемонията по приемане на първо причастие. Тук обаче правим уговорката, че това важи при католиците и протестантите. 

 

Момчетата нахлузвали крачоли едва след шестата или седмата си година.

 

Смятало се, че тогава вече са достатъчно “зрели” да носят миниатюрни версии на мъжките дрехи за възрастни - панталони, къси долни ризи, елечета, жилетки, жакети. Тази промяна на облеклото символизирала важен преход - загърбването на детството и поемането на мъжки роли и отговорности.

 

Момичетата продължавали да носят затворени дълги роби, но декорирани с бродерия на гърдите и пристегнати с широк колан на кръста, до тринадесетата или петнадесетата си година. Тогава се смятало, че вече са готови да облекат по-женствените тоалети с отворено деколте и да навлязат в един друг свят, който постепенно ще ги подготви за женитба и майчинство.

 

Цветът на бебешките и детските дрехи, пелените и текстилните аксесоари бил само един - бяло, а материята - памук. Причините за този избор били съвсем практични - белият памук се пере, чисти от петна и избелва най-лесно. До съвсем неотдавна, преди появата на белината и подобните избелващи препарати, това се случвало по най-простия начин - чрез излагане на слънце. То е естествено избелващо средство, защото ултравиолетовите лъчи разрушават химическите връзки на петната и това води до избеляване.

 

Розовото и синьото се появяват на хоризонта доста по-късно. По-интересното е, че в началото на XX век розовото се асоциира с мъжествеността. Обяснението - розовото е нюанс на червеното, което пък е цветът на бога на войната Марс. Синьото било цветът на Венера и на Дева Мария (която в католическата традиция носи синя кърпа на главата). Реално обаче

 

розовото и синьото били напълно взаимозаменяеми за двата пола до Втората световна война

 

За промяната допринася общественото мнение и натискът на текстилните производители. Днес то е толкова вклинено в социалната култура, че дори не си и помисляме да облечем в небесносиньо момиченцата, въпреки че може и да им стои добре, нито пък в бледо розовеещи нюанси на червеното момченцата, защото то е заклеймено като женски цвят.

 

XX век носи много важна промяна в гардероба на момиченцата - панталоните престават да са стриктно пазена мъжка територия. През 20-те години госпожиците между 3 и 5 години - възрастта, в която играят най-активно - усещат комфорта на крачолите. Тогава за тях започват да се шият къси панталонки тип балон, които се носели под къси полички. И това е само началото на истинска революция в дамското облекло. До 40-те години момичетата и жените от всички възрасти вече носели панталони вкъщи и в неформалното ежедневие. За пазаруване и официални поводи като училище, църковна служба, партита се очаквало, макар че не било задължително, все пак да носят рокли. Няколко десетилетия по-късно и това ограничение официално отива в историята. 

 

Автор: Биляна Константинова    

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари