Количка

0 артикула

Вижте всички статии

С децата трябва да сме честни

%%HTML_BLOGARTICLETITLE%%

 

С децата трябва да сме честни! Темата за доверието е по-проста, отколкото сме свикнали да смятаме. Доверието се изгражда, то не е вродено и по тази причина на нас, родителите, а не на някой друг, се пада задачата да “преподадем” този важен урок. Нещо повече, да го преподаваме последователно, ден след ден, докато се стигне до правилните натрупвания. И още, да не забравяме, че най-ефективният метод за това е личният пример.

 

По необясними причини, когато става въпрос за отношението към децата, лъжата, или ако това е твърде грубо - неказването на истината и подвеждането, се счита за нещо приемливо. В същото време обаче всеки родител стига но онзи тънък момент, в който се страхува от погледа на собственото си дете, от обвинението, което ще прочете в него, от развенчаването на родителския ореол, за който смята, че му се полага по право, а не по заслуги. Защото детските очи са като скенер и не пропускат нищо.

 

С децата трябва да сме честни, а синхронът между думи и дела е просто задължителен. Вероятно ще се намерят и хора, които се противопоставят на това твърдение и те със сигурност ще изтъкнат правдоподобно звучащи аргументи. Децата са малки, децата не разбират, децата не могат да осмислят и т.н.

 

Да, децата са малки. Те обаче много добре разбират - нека не забравяме, че те са най-ловките манипулатори. Освен това могат да осмислят прекрасно - стига информацията да им бъде поднесена така, че да могат да я разберат. Кое тогава ни пречи да сме откровени с тях? Факт е, че има неща, които е добре и трябва да им бъдат спестявани. Да спестиш истината и да подмениш истината обаче са две различни понятия.

 

Родителят обикновено прибягва до лъжи в моменти, когато иска бързо да разреши, успокои, отложи дадена ситуация. Когато няма желание да влиза в по-дълги обяснения с извинението, че няма време. Когато не е готов да устоява позицията на своето “не” в дългосрочен план и с едни и същи, постоянно повтарящи се, разумни доводи.

 

Само няколко кратки нагледни примера. Родител не дава шоколад на детето си с обяснението, че той горчи.

 

Дете пищи за играчка в магазина, родителят казва, че ще я купи друг път, за да успокои ситуацията, но този “друг път” така и не идва.

Или пък обещанието, че родителят ще осигури вещ или преживяване, ако детето се държи добре, прояви търпение, изкара висока оценка в училище и т.н., но родителското обещание в крайна сметка не се спазва.

 

Има как шоколадът да бъде отказан с правилния довод и на разбираем език - от него в зъбките се появяват червейчета, те ги дълбаят и зъбките започват да болят. От шоколада зъбките ще станат черни и грозни. От много шоколад коремчето боли. Може да се сетите за поне още няколко истини, които детето ще разбере без никакво затруднение. Нещо повече, ще му дадете възможност да осмисли ограничението и да се съгласи с него, а не просто да го приеме по принуда. В случай че думите не са достатъчни, винаги може да покажете подходящо изображение с резултата от прекомерната консумация на шоколад. Да предложите книжка, в която на езика на децата е обяснена грижата за зъбите.

 

Винаги има причина за отказа играчката да бъде купена. Може да е липса на средства в момента, може играчката да е прекалено скъпа, може да е пресищането с играчки, може да е друга. Бъдете откровени - няма да купим тази играчка, защото нямаме парички в момента. Или - с паричките за тази играчка мога да ти купя пет други. Или - имаш още две такива играчки вкъщи. Разбира се, че детето няма да е доволно, но неудовлетворяването на всички желания също е част от възпитанието и е сред уроците, които детето трябва да научи. Харесва ни, или не - то минава и през плача. 

 

За неизпълнените родителски обещания, освен ако не става въпрос за форсмажорни обстоятелства, извинение обаче няма. Това вече е чиста лъжа и руши не само доверието, но и слага прът в колелата на целия възпитателен процес.

 

Разбира се, на всички ни се случва да обещаем нещо и да забравим. Нерядко децата също забравят за дадените им обещания. Тук обаче е редно родителят да припомни на детето какво му е обещал, да признае, че е забравил и все пак да изпълни думата си. Освен на доверие, това учи и на честност и че не е страшно да признаеш “грешката” си.

 

Децата се нуждаят от стабилност и част от това усещане за стабилност е да знаят, че думите имат стойност и не се хвърлят на вятъра. Времето, в което средата им е под изцяло наш контрол, се изнизва много бързо. Щом се намесят външни фактори като роднините (които не винаги поддържат нашите представи за правилно възпитание), детската градина, приятелчетата и родителите от детската площадка, много от постановките, изградени и с лъжи, бързо рухват, а шоколадът изведнъж се оказва не горчив, а чудно сладък.  

 

Автор: Биляна Константинова

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари

Нови продукти