Количка

0 артикула
Вижте всички статии

Да бъдем вълшебници за децата си

Всеки ден родителството ни дава невероятния шанс да бъдем вълшебници и да превръщаме в реалност онова, което в детските представи изглежда невъзможно. Да пращаме пиленца, които след това да ни разказват какво се е случило с детето през времето, докато не сме били заедно. Да четем мислите и желанията му още преди да е успяло да ги артикулира. Да караме различни неща да се появяват и да изчезват просто ей така. Да пренареждаме света.

 

Всеки път, в който правим и невъзможното заради онзи блеснал детски поглед… Или пък заради наведената засрамено глава, защото например Дядо Коледа вижда всичко и няма да е доволен от някоя постъпка... Струва си еквилибристиките, защото това реално създава ореола от магичност, с който е обгърнато детството. И възпитава определено световъзприятие у малкия човек, който един ден също ще размахва вълшебната пръчица за някой друг.

 

Има поводи като рождените дни, като Коледа, като 1 март, когато можем да бъдем истински вълшебници за децата си. Не просто да купим изненадващ подарък, а да сътворим магия. Да направим така, че да получат лично писмо от Дядо Коледа със съвсем конкретно послание за тях. Да оставим монета под възглавницата от името на Феята на зъбките за даденото й здраво млечно зъбче и да не го направим, когато то е било развалено. Да влезем в ролята на Баба Марта и да закичим дрешките им с мартеници, така че когато сутринта се събудят, да ги намерят и да повярват… А след това да поддържаме с правдиви предположения или достоверни обяснения случилото се през нощта вълшебство.

 

Вероятно някои от вас ще си кажат, че това е глупост и ще попитат защо е необходимо. Преди да ви отговорим, ще ви помолим да си спомните дали сте осъмвали на 1 март с мартеничка, пришита за дрешката, и кога разбрахте, че майка ви става много рано сутринта, за да го направи и че тя всъщност е Баба Марта.

 

Светът, в който живеем, е достатъчно суров и безпощаден. Няма и база за сравнение с този, в който раснахме ние не чак толкова отдавна. Съвременните деца порастват, ориентират се в него, усвояват уроците му за оцеляване и започват да го обитават пълноценно доста по-рано от нас, техните родители. Магията си отива по-бързо от детството заради информацията, която стига до тях, без дори да са я търсили. Научават от детските филми например, че Феята на зъбките не съществува. Започват да се съмняват в Дядо Коледа дори преди още да са разбрали къде крие подаръците. Несъзнателно правят на пух и прах образите на всички абстрактни авторитети, на които разчитаме за помощ в процеса на обясняване и възпитаване на доброто, правилното, включително и социално приемливото поведение.  

 

Ние имаме нужда от вълшебствата като родителски инструмент, а и заради онова егоистично чувство на доволство, когато направиш някого щастлив. Те обаче имат двойно по-голяма нужда от тях, за да изживеят детството си в пълнота и докрай. Да не отнеме преждевременното порастване ценни месеци и години от него. И в този ред на мисли не ранното тръгване на детска градина или училище съкращава този безценен и ужасно кратък период, а липсата на магия. Липсата на нещо необяснимо и невидимо, в чиято всемогъща сила да вярваш. 

 

Затова бъдете вълшебници! Размахайте пръчицата рано сутринта на 1 март и оставете мартеница от името на лютата Баба Марта до главицата на детето си. А когато времето през март се развали, което неминуемо се случва, просто обяснете, че някое детенце не е повярвало в нея и не си е сложило мартеничка, та затова тя сега е сърдита.

 

И вярвайте! Защото вълшебствата съществуват само за този, който вярва. А с тях, освен всичко друго, по-лесно се възпитават добри, емоционално интелигентни, обичащи и даряващи хора.

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари