Количка

0 артикула

Вижте всички статии

Как детето да научи цветовете, без да учи цветовете

%%HTML_BLOGARTICLETITLE%%

 

Как детето да научи цветовете, без да учи цветовете? Пиша този текст и пред очите ми през цялото време е една от най-необяснимите и до ден-днешен ситуации, на които съм попадала. 6-годишно дете пред отворена книжка с цветовете, което ги гледа с объркани очи и не може да ги назове по име, а майка му е оттатък ръба на нервната криза. “Не е жълто, не е червено, не е зелено, не е оранжево...” Така вървеше издирването на цвета, с който се обличат морето и небето. Едно и също се повтаряше вечери наред.

 

Днес, години по-късно и от призмата на родителския опит, нередностите в тази ситуация са много. На 6 години детето тепърва се учи да разпознава цветовете! Учи ги на картинка, при положени, че всичко около нас е цветове! В главата му няма елементарни цветови асоциации от типа жълто като слънцето, зелено като тревата, синьо като небето и т.н.! Родителят е в истерия, защото детето ТРЯБВА да познава цветовете (така са казали в детската градина), а то хал-хабер си няма за какво става въпрос!

 

Родителското ежедневие редовно ни среща с дечица, които нямат елементарни познания за обкръжаващия ни свят. Цветовете са само върхът на айсберга. И не, децата нямат вина за това.

 

Как ние да не се окажем в същата ситуация?

 

Отговорът на този въпрос е много простичък - чрез неспирно ежедневно говорене и целенасочено привличане на детското внимание върху всичко, наистина всичко в обкръжаващия ни свят и ежедневието. Описателно, с много и конкретни думи. Дрехите и играчките са първите източници на информация за цветовете. Тя обаче няма да стигне до детската главица, ако просто облечем малчугана с пъстри дрешки или му връчим шарена играчка.

 

“Много си красив/а с това зелено боди.”
“Дай да сложим сега сините чорапки.”
“Този червен конец на ръчичката те пази.”
“Харесваш ли мама в тази жълта блуза?”
“Този пухкав рак май е много ядосан, щом е толкова червен.”
“Ооооо, какво голямо оранжево петно направихме на лигавника с този сок от кайсии.”
“Да сложим едно парченце бяло сирене в попарата.”
“Я виж колко е зелена тревата.”
“Днес ще те люлея на червената люлка.”
“Я виж това голямо черно куче.”
“Стигнахме ли до дъното на купичката? И кой е нарисуван там - момченцето със сините панталонки и оранжевата блузка.”

 

Всичко около нас има цвят - дрехите, обувките, детайлите по тях, играчките, книжките, плодовете, зеленчуците, съоръженията за игра, мебелите, животните, автомобилите...

 

Ежедневието, което сме свикнали да наричаме скучно, за детето е необятен извор на информация

 

Ние обаче сме тези, които трябва да “облекат” образите в думи, и то в правилните думи. И да го правят непрекъснат и с всичко.

 

Посочването, говоренето, повтарянето и обясняването с най-малки подробности е може би най-енергоемката част от това да имаш дете. Коликите идват и си отиват. Зъбите избиват, а след това се и сменят. Безсънието приключва все по някое време. Отучването от биберона се случва по-лесно, отколкото си мислим. Ходенето до тоалетната в гърнето също. Всички тези “проблеми” са временни, докато говоренето на децата и с децата никога не спира и не трябва да спира. По-важното е, че започва от ден 1, въпреки че в тази най-ранна възраст протича като един безкраен монолог. Няма значение, че отстрани изглежда инфантилно.

 

Това е от ключово значение за развитието на детето. Колкото повече думи чува, колкото повече вижда и преживява, толкова повече връзки се изграждат в мозъка му. По този начин то учи, без реално да учи по начина, по който сме свикнали да възприемаме този процес - над книгите и тетрадките. Резултатите идват по-рано от очакваното. Още преди втората му година, когато решите да го пробвате и поискате да ви подаде червената чушка, ще изпитате неописуема радост, когато ви подаде точно червената чушка. И ще знаете, че си вършите добре работата като родител. 

 

Сами ще забележите как детето сякаш избухва, след като сте били на ново място и сте видели нещо ново и различно. Ще усетите сами как наборът от думички, които ползва, расте скокообразно след наглед незначителни (най-вече за вас) преживявания като разходка в зоопарка, пикник в гората, нощувка на непознато място, ден на плажа и т.н. Ще се учудвате какво знае и помни и с каква лекота възпроизвежда и прилага това, което сте повтаряли до премаляване. В такива моменти с облекчение и нескрита гордост ще си казвате, че всички усилия си струват. А едно е напълно сигурно - по този начин няма да стигнете до ситуацията да истеризирате пред отворена книжка с цветовете и собственото ви уморено и уплашено дете, което не може да ги разпознае и назове.

 

Няма да ви се случи. Просто не спирайте да говорите!

 

Автор: Биляна Константинова

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
  • Ками Шейретова
    Благодаря за полезните съвети! Всичко написано е напълно правилно!
    Отговори ›
«1»

Нови продукти